"Светове" - Венцислава Великова

Автор: Венцислава Великова
Радактор: Самуил Радославов
Графичен дизайнер: Драгомир Богомилов
Издателство: Венцислава Йорданова Великова
Права върху книгата: Трейшън Прес
ISBN 978-619-91705-2-6

Резюме:
„чоВЕЧНИ разкази“ е поредица в джобен формат. Мистерии, думи за старите сили, самодиви, змейове, стихии и всичко, за което разказваха бабите ни вечер пред огнището. Черги, трикрако столче, въгленчета, жетварския чумбер, старата кратунка, мащерка и малко шарена сол в протритата гаванка... Седем книжки с цветовете на Дъгата, която може да имате у дома си, ако ги наредите правилно. Първият разказ от всяка книга дава и самото й наименование.

За автора:
Венцислава Великова е завършила две магистратури - по "Технология на силикатите" в БУ "Проф. Д-р Асен Златаров" и "Бизнес администрация" в Икономически университет - Варна. Омъжена, с двама сина - Самуил и Исперих.  

От 2010г. се занимава с изкуство, като в началото твори с текстил и конци. Изработва текстилни пана с традиционни български мотиви; персонажи и обекти от българската култура и история; елементи от шевици. Пише проза, импресии и стихове от 2012г. 

Идеята в нейните произведения в приложното творчество и литература е не да връща старото, нито да запазва традициите, а да "реставрира" красивото в тях и да го поднесе по подходящ начин на съвременното ни ежедневие и до погледа и слуха на новото поколение. 

Творбите на Венцислава са притежание на частни фирми, читалища, галерии и частни лица.

Носител на наградите от Община Белослав - "Деятел на културата" 2018г., дадена за принос в развитието на културата в Белослав и наградата "Пазител на традициите" 2023г. Автор на 12 книги.

Детайли за книгата:

Откъс от книгата:
"-   Моля, моля! – чукаше с един ключ по бюрото учителката. Обърна се към класа – Моля, ученици, обърнете ми малко внимание!

     Класът утихна и впери поглед в жената пред тях. Тя продължи с по-тих глас:

-   Много сте шумни днес! Каква е причината? Какво толкова коментирате?

-   Мостът се срути след труса. Видяхте ли? – извика един от учениците.

-   Видях. – каза тя – Сутринта минах от там.

-   И каква дупка има в земята, а?! – подаде втори.

-   И се чуват някакви странни звуци! – каза трети.

-   Мама каза, че това е вратата към другия свят. – обади се едно момиче.

-   „Мама каза...” – взеха да я подиграват другите.

-   Престанете! – обади се отново другото момче. – И моята майка казва, че е много странно, насред града да се отвори огромна дупка, от която излизат странни шумове и която погълна реката.

-   Тоя пък!

-   Достатъчно! – извика учителката  - Майката на Тони е права. Всичко това е странно, но вероятно може да бъде обяснено от геолозите. Най-вероятно е от труса снощи.

-   И още земетресения ще има! – каза отново Микаела.

-   И това ли „мама” ти го каза? – изписка подигравателно друго момче от класа.

-   Казах, достатъчно! – ядосана стана от стола учителката и тръгна към класа – И Микаела е права. Аз също чух по радиото, че има вероятност трусове да продължат. И вече сте почти осемнайсет годишни. Прекратете подобни подмятания!

     Преди учениците да успеят да реагират на думите на учителката, едно тъпо бучене изпълни стаята и ушите им.

-   Започва се отново! – извика Тони.

-   Без паника! – изпищя безпомощна учителката – Ученици, излизайте! Веднага! Вън!

     Всички тръгнаха към изхода, но като че ли беше късно. Стените започнаха да се пукат. Ъглите на стаята заемаха странно положение. Таванът увисна. Учениците се блъскаха изплашени един в друг. Някои от тях намираха вратата, но в коридора блъсканицата ставаше по-голяма и опасна."