"Шепот на война" - Борислав Георгиев

Автор: Борислав Георгиев
Корица: Трейшън Прес
Издателство: Трейшън Прес
ISBN: 978-619-92946-6-6
Goodreads: очаквайте скоро

* Всички предварителни поръчки ще бъдат изпълнени на 23.07.2025г. 

За книгата:
„Шепот на война“ е поетично пътуване из тишината на човешките битки – онези, които се водят в мълчание, далеч от чужди очи. Всяко стихотворение е рана и утеха едновременно – за загубената любов, за срама от уязвимостта, за силата да продължиш, дори когато никой не знае, че се бориш. Тази книга е шепот на душата, която е научила, че най-страшните войни се водят вътре в нас – и че любовта, макар и несподелена, никога не е напразна.

Детайли за книгата:

Избрани стихове от автора:

Пленник на емоция
Позната стая, стара и разбита,
държи ме в плен и не ме пуска.
С нишки от спомени съм вързан,
прашните картини ми говорят.

Ехо от смеха ти изпълва
тези тъжни четири стени.
Пердетата пуснати са и закриват
последната светлинка надежда.

През ключалката на вратата гледам,
тъмна фигура с чук във ръка,
кове от желязо тежки окови,
шумът от удари разтърсва краката ми.

Буйните огньове на пещта горят,
разтопяват сивия метал, 
лутам се изплашен и треперя,
търся изход от този ад.

Чувам гласове - присмиват ми се,
гарван пее за проклятието в моя живот.
Ах, как ми липсва светлината!
Ах, как искам да спре да ме боли!
 
Ах...

Спомням си
Спомням си онзи вълшебен свят,
който ти успя да създадеш,
когато бяхме един до друг,
прегърнати под светлината на луна.

Спомням си черните ти коси,
как като завеса ме покриха,
а в тях се вплете всяка моя мисъл,
виждайки твоя лик в нашия вечерен танц.

Спомням си черните ти очи,
като два прозореца към тайни светове,
в тях прочитам силни думи,
нарочно скрити, нарочно неизречени.

Спомням си онази нежна нощ,
не искахме слънцето да изгрява,
но само споменът за нея ми остана,
отминала страст, за която още копнея.

В стиховете си намирам изход от тъмнината,
която ме обгръща, след като огънчето изгасна.
В стиховете си успявам отново да те прегърна,
без да изгубя себе си...

За автора:
Борислав Тонев Георгиев е  роден в София и израства в динамичната среда на града, където завършва 31 СУЧЕМ “Иван  Вазов”. От ранна възраст се отличава с интереса си към различни сфери на живота, които  на пръв поглед изглеждат не съвместими.

Днес той е в последен етап от обучението си по Право в Софийски университет „Свети Климент  Охридски“, подготвяйки се да навлезе в нов за него свят - на закони, правила и логика. Но зад стремежа  към юридическа кариера се крие човек, който дълбоко вярва, че истинското разбиране на човека и него вите мотиви надхвърля сухия текст на законите.

Музиката е едно от първите му сериозни увлечения. На 12 години Борислав открива барабаните и се влюбва в ритъма и силата, които този инструмент притежава. За него барабаните са не просто музикален инструмент, а начин да изрази себе си, когато думите не стигат. Свиренето му помага да се справи с вътрешното напрежение и емоциите, които често е затварял в себе си. Музиката става негово лично убежище — пространство, където може да излее своите мисли и чувства, без да се налага да ги обяснява на никого. Тя го свързва с нещо по-голямо, позволява му да открие собственото си темпо и ритъм в живота.