"Любовна история" - Венцислава Великова

Автор: Венцислава Великова
Радактор: Емилия Паркър
Графичен дизайнер: Драгомир Богомилов
Издателство: Венцислава Йорданова Великова
Права върху книгата: Трейшън Прес
ISBN 978-619-91705-4-0

Резюме:
„чоВЕЧНИ разкази“ е поредица в джобен формат. Мистерии, думи за старите сили, самодиви, змейове, стихии и всичко, за което разказваха бабите ни вечер пред огнището. Черги, трикрако столче, въгленчета, жетварския чумбер, старата кратунка, мащерка и малко шарена сол в протритата гаванка... Седем книжки с цветовете на Дъгата, която може да имате у дома си, ако ги наредите правилно. Първият разказ от всяка книга дава и самото й наименование.

За автора:
Венцислава Великова е завършила две магистратури - по "Технология на силикатите" в БУ "Проф. Д-р Асен Златаров" и "Бизнес администрация" в Икономически университет - Варна. Омъжена, с двама сина - Самуил и Исперих.  

От 2010г. се занимава с изкуство, като в началото твори с текстил и конци. Изработва текстилни пана с традиционни български мотиви; персонажи и обекти от българската култура и история; елементи от шевици. Пише проза, импресии и стихове от 2012г. 

Идеята в нейните произведения в приложното творчество и литература е не да връща старото, нито да запазва традициите, а да "реставрира" красивото в тях и да го поднесе по подходящ начин на съвременното ни ежедневие и до погледа и слуха на новото поколение. 

Творбите на Венцислава са притежание на частни фирми, читалища, галерии и частни лица.

Носител на наградите от Община Белослав - "Деятел на културата" 2018г., дадена за принос в развитието на културата в Белослав и наградата "Пазител на традициите" 2023г. Автор на 12 книги.

Детайли за книгата:

Откъс от книгата:
„Петра чу шум от колела на каруца пред дома си, но нямаше сили да стане. После чу мъжки говор и се опита да надигне измършавялото си тяло. Когато чу скок в двора си и после стъпки, разбра, че не е сгрешила. Някой е прескочил ниския й зид и сега се приближава към вратата на къщата. С последни сили хвана дръжката на  брадвата, която беше опряла зад вратата и тъкмо да залепи гръб на старата врата отвътре, тя се отвори леко и през нея мина човек. Петра замахна с брадвата срещу него, но залитна. Нямаше сили дори да я вдигне. Мъжът посегна към нея, улови я през кръста. Брадвата падна тихо на земята. Петър притисна момичето, хвана я за устата да не вика и заговори тихо:

-   Нищо няма да ти сторя. Моля те, искам една свещ само! Да я запаля искам, да види Старшията отвън, че има някой в дома, да си иде и аз ще си ида след това. Моля те! Дай ми свещ!

     Момичето обаче се свлече в ръцете му. Припадна и той разбра, че тя не е чула нищо от молбата му. Спусна я на земята леко. Бръкна в джоба си и извади кибрит с две клечки. Запали едната. Клекна под прозорчето и подаде ръката си нагоре, до мръсното стъкло. Светлината от клечката премина през него и тъкмо преди да изгори напълно и да подпали кожата на ръката му, Петър чу как каруцата, придружена с много мърморене потегли по пътя. Тогава той спусна клечката и се заоглежда за момичето.

     Петра лежеше на земята, не помръдваше. Слаба светлина влизаше от пълната луна през единственото прозорче на стаята и Петър успя на нея да се ориентира. Пое, повдигна момичето и го положи на някакво дървено, набързо сковано легло, постлано със слама и скъсана черга. Заговори й, докосна я по рамото, ръката. Опита се да мръдне главата й, но тя се обърна полумъртва на една страна."