"Миналото" - Венцислава Великова

Автор: Венцислава Великова
Радактор: Самуил Радославов
Графичен дизайнер: Драгомир Богомилов
Издателство: Венцислава Йорданова Великова
Права върху книгата: Трейшън Прес
ISBN 978-619-91705-3-3 

Резюме:
„чоВЕЧНИ разкази“ е поредица в джобен формат. Мистерии, думи за старите сили, самодиви, змейове, стихии и всичко, за което разказваха бабите ни вечер пред огнището. Черги, трикрако столче, въгленчета, жетварския чумбер, старата кратунка, мащерка и малко шарена сол в протритата гаванка... Седем книжки с цветовете на Дъгата, която може да имате у дома си, ако ги наредите правилно. Първият разказ от всяка книга дава и самото й наименование.

За автора:
Венцислава Великова е завършила две магистратури - по "Технология на силикатите" в БУ "Проф. Д-р Асен Златаров" и "Бизнес администрация" в Икономически университет - Варна. Омъжена, с двама сина - Самуил и Исперих.  

От 2010г. се занимава с изкуство, като в началото твори с текстил и конци. Изработва текстилни пана с традиционни български мотиви; персонажи и обекти от българската култура и история; елементи от шевици. Пише проза, импресии и стихове от 2012г. 

Идеята в нейните произведения в приложното творчество и литература е не да връща старото, нито да запазва традициите, а да "реставрира" красивото в тях и да го поднесе по подходящ начин на съвременното ни ежедневие и до погледа и слуха на новото поколение. 

Творбите на Венцислава са притежание на частни фирми, читалища, галерии и частни лица.

Носител на наградите от Община Белослав - "Деятел на културата" 2018г., дадена за принос в развитието на културата в Белослав и наградата "Пазител на традициите" 2023г. Автор на 12 книги.

Детайли за книгата:

Откъс от книгата:
„Христо се озова пред единствената двуетажна сграда на селото, разположена навътре от пътя. Посрещнаха го малко площадче, начупени плочки, изгнили пейки и две полураждясали табели: „Кметски наместник” и „ХОРЕМАГ”.

-   Супер! Защо ли не се изненадвам... – Христо погледна през прозорчето, когато спря колата. Слезе, обиколи и се опря на колата. Усмихна се разочаровано.

-   Мамка му...

Качи няколко ниски стъпала и мина през отворената врата. Озова се в стая, просторна и уютна, видимо разделена на две. В едната страна - щанд и малко стоки зад него, а в другата страна - барплот с няколко масички - обособено като механичка. Това трябва да е Ре-сторантът и Ма-газинът. Сега трябваше да потърси Хо-тела, за да защити името си ХоРеМаг, тази остаряла, селска „институция”.

Пречката на силната светлина отвън си отиде и погледът на младия фотограф се избистри. Потърси човек, с когото да разговаря, но не намери. Почеса глава, пооправи обърканите си дълги, кестеняви кичури и се зачуди.

-   Добър ден! – се чу зад гърба му.

В това време, приятно възрастно лице с живи тъмни очи, се надигна иззад барплота, но Христо извърна глава към поздрава. А той, идващ от също толкова приятен старик, със също толкова живи и подвижни очи. Усмихна му се и побърза да върне поглед към човека зад барплота. Извърна глава и срещна същите очи със същата усмивка. Христо се стъписа. Взе да върти глава назад и напред. Двамата приятни хорица... бяха еднакви.

-   Вие... – сочеше с двете си ръце едновременно, кръстосваше ги, пак сочеше – Ама вие да не сте... братя?!

-   Не, близнаци сме! – каза старика зад барплота и излезе от там, обиколи и приближи Христо.

-   А те не са братя, а едно цяло, разделено на две. – довърши думите седналият брат.

Христо се разсмя на глас. Близнаците и те прихнаха да се смеят. Учудването му ги развесели, което се случваше винаги с хора, които ги виждаха за пръв път.

-   А! Шегаджии... Търся Николай Димитров. – продължаваше да се смее Христо. Напук на разочарованието му, тук го посрещна шега, която почти щеше да изтрие лошия му спомен от черния път.

-   А-а! Николай го няма тук. Той остаря. Тук остана Колю... -  каза единия дядо и седна на масата срещу брат си.

-   ... и брат му – Митю... – довърши изречението другият дядо.

Христо отново се засмя. Харесваше му чувството за хумор на старците.

-   Ти си Христо ли? – вече по-спокойно попита дядо Колю.

-   Да! Илиева трябва да е говорила с вас.

-   Говори, да! Всичко ти е уредено и платено. От теб остава само да снимаш. Снимай, колкото искаш, момче, само не ни качвай във фейсбук..."